Неизказано ( но почувствано ) обещание

Московската луна е по-различна.
небето има цвят на самодиви.
звездите май че са се скрили всички.
такива нощи нереално са красиви.
а аз си трягвам и прибирам в джоба
парченца руска и вълшебна красота.
но аз не искам. даже и не мога
да се сбогувам с всичкото това.
площадите. градините. пътеките.
дворците, дето някъде отдавна
кралете са живяли с принцесите
и короната била е специална.
хора са. в различните епохи-
падението, възходът са константни.
средно няма. бреговете са широки
и Нева е прелестно омайна.
речен въздух и Питер около тебе.
сякаш жив е. диша и те впечатлява.
ще го питам иска ли да дойде с мене
в моята вселена да обядва.

Знам какво ще отговори- че не може.
в безкрасие призван е да краси.
срещите ни до една ще ги отложи,
но- ако трябва- с красота ще ме спаси.